Стъкло

Изстъргвам умората с дрезгав хрип,
сядам и взирам се пак в тъмнината.
Навън стъкло чупи някакъв тип
и вие пиян за самотата.
Жена му я виждам на линия горката,
говори за хора на линия - и кво?
Защо си не търси човекът жената,
а търси да чупи стъкло?

Изхилвам се леко, макар да съм тъжен,
събувам обувките, лягам да спя.
Обаче сънят ме отхвърля и лъже
и пак нещо мъча се да сътворя.
Вкъщи е топло, аз пък измръзвам,
пияният се гърля навънка - и кво?
От време на време дочувам и връзвам
как мятат съседи по него стъкло.

Тече си творбата, заедно с нощта.
Изтичат, изпиват ме бавно и благо.
Нима живея и аз в самота?
Нима самотен да съм ми е драго?
Почесвам главата, размествам краката,
оглеждам се в огледало - и кво?
Да видя уж себе си, нещо познато,
а вместо това виждам само стъкло.