Поредност

Пореден ден във неведение,
пак над времето летя
и отблъсквам изкушения.
Сякаш други не приемам,
сякаш хич не ме обзема
жаждата за свобода.

Пореден ден съм изолиран,
зад прозореца студен,
а градът под мен не спира.
Сякаш искам да мълча,
сякаш смея да държа
тази злоба вътре в мен.

Поредна нощ - поредни думи
за поредната борба
и за поредните локуми.
Сякаш хич не ме касае
кой с какъв мотив ме лае.
Сякаш мразя тишина.

Поредна вечност си се ниже,
приказките пак редя.
Толкоз пак да ми се пише -
сякаш кеф ми е да плюя,
сякаш има кой да чуе
таз поредна срамота.

Пореден свят ме подминава,
аз седя и пиша в такт.
Пореден пич се подиграва
за пореден личен факт -
сякаш трябва да напиша
колко много ми мирише
този смешен ваш контакт.

Поредна мода тук пред мен е -
за пореден път мълча.
Кажи причина да се стене,
дай причина да гълча!
Да гълча и ще ме чуеш,
ще ме мразиш, ще ме плюеш.
Не ща тази суета.

Да бе плюнката проблема,
кат ме плюеш да рева.
В грижите ви мен ме нема -
искам само свобода.
Да я давам и приемам,
не да тъпча и отнемам
твоите блудкави права.

Таз поредност - безпорядък,
в тоз живот ти нямаш дъх.
Мирогледът ти е гладък,
простотията - без връх.
Искам теб да те зачитам,
не пред теб да предпочитам
имиджа на дрипав плъх.