За смисъла

Раждаш се, вдишваш, плачеш, проглеждаш.
Чак първия момент, изпълнен с надежда,
навежда те на мисълта и те свежда
за смисъл до спор с повдигната вежда.

Наперен, уверен и неуморен,
отворен, преклонен, но и непокорен
в простора на кръгозора прекрасен
и ясен ти нямаш и помен ужасен
за мисъл ненужна или пък погрешна,
чак смешно е колко е нежна, надеждна
човешката веща ръка, на какво е способна,
докат нечия друга уста е злокобна.
Човешка ненавист прокобна, предгробна и
злобна дърдори, човешкото гърло къркори.
Хитреца пак спори, осмива, говори
за грешките, бутайки пешките,
на човешка шахматна дъска, уж подава ръка,
пък я стиска в юмрук и напук на твойта съдба
те тъпка, те мачка, те дебне и гони кат плячка.
Пък ти се предаваш, в интригите жалки се давиш,
се бавиш, без нужната смелост да се изправиш.
Не ти се и нрави, износени са сите ти стави.
Какво направи?
Човеко, кажи, не лъжи,
изправи се и сам се бори
с твоите толкоз човешки, но гнусни черти -
факт - боли!
Приеми го, хвани го с ръце
и хвърли го на другите бедни овце,
но не откъм вещи, ами без сърце.
Бягай нагоре и прогресирай,
не спирай, търси и намирай,
завирай на хората празни, омразни в устите им мазни
всяка промивка, която те дразни, но туй що те блазни -
приемай и вземай, с шепи граби, недей се щади, открадни
ако трябва, пък после черпи и тези що не успеят сами.
Погледни - какво стори ти?
Променяш съдби!
Нима е възможно? Такова заможно семейство сам изградил си,
строил си, успял си, предал си на хората знания,
богатства, прескочил препятствия - да могат и те
с ведро лице и щедри ръце да дават от твоето щедро сърце.

Умираш, издишваш, усмихнат поглеждаш
последния момент, отново с надежда.
Продумваш със сетните сили:
 - Боли ли ме? Не,
понеже туй смисъла бе!