Човече

Като прашинка съм по пътя ви безкраен,
като капка в жизнения язовир.
Като ключенце без ключалка съм потаен
и символичен като тост на сватбен пир.

На вид съм дребен, прост и незначителен
често щом си трая сред тълпата.
Щом пък я напусна съм внушителен
и всички ми падате в краката.

Като весел анекдот съм във устите ви.
Като паразитна фраза се разпръсквам.
Като табу се крия хитро из главите ви
и съм безмилостен, но не ви отблъсквам.

Щом ме видите ме подминете!
Въпреки че често съм чудат,
решите ли пред мене да се спрете,
знайте - няма връщане назад!

Защото, въпреки че съм тъй дребен,
даже крехък и безсмислен, може би,
намирате ме често за вълшебен
и пропадате във моите възгледи.

На моето ниво ви принижавам
и разбирате защо съм тъй внушителен.
И, въпреки че често преигравам,
всъщност вашия идеал е отвратителен.

Напротив, и от вас съм по-уверен
и увереността ми е оправдана.
Дори с груб език съм пак добронамерен.
Дори остра, мойта мисъл е желана.

Не се заглеждайте във мен, а продължете!
Видите ли ме ви заслепявам.
Не се оглеждайте за мен, не се чудете!
Лесно и със кеф ви унижавам.

Просто затворете си очите
и ще видите колко съм огромен.
Дребен съм, а стигам до звездите.
Беден, а на щедрост съм способен.