Сянка

Сянка тегне над полето,
от което идвам аз.
Мрачно е над мен небето,
вятър вее между нас.
Въздухът е сух и тежък,
трудно дишаме сега.
А било е толкоз свежо
като сме били деца.
Подлият пробождащ вятър
толкоз не е бил студен,
а обърна ли се чувствам
как остава той зад мен.
Чувствам как гърбът ми мръзне,
а пред мене - светлина.
Накъдето да погледна -
вятърът ми е в тила.
Накъдето да погледна -
пак съм в гъстата мъгла
и сред толкоз много хора
пак усещам самота.
Този вятър е попътен,
ала много ме боли.
Сянката зад мен напредва.
Ако спра - ще завали.
Миналото си усетих,
че ми пуснало ръката
и не мога да се сетя
кой бе враг и кой приятел.
Сянка гони ме сега,
а полето светло беше.
сякаш вчера бе когато
слънцето над него бдеше.