Да вали бе! Да го чувам по перваза!
Нека пада, дайте адът да обвие
и измие тази столична проказа!
Градушка да ме бие щом изляза!
Да се сипе от небето, да се точи,
да се ръси, капка да не ни подмине!
Да подрине тротоарните ни плочи,
да избие бетонните бъркочи!
Да се тресе земята, пък да се отвори!
Да не оставя в капка сън да се потапям!
Да се разтапям, да тека от всички пори -
да се лее, да ме дави и измóри!
Нека Слънцето гърми като изгрява
и с огньовете си да дезинфекцира -
да не спира времето да ме лишава
от блага, които аз не заслужавам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар