За щастието

Презираш ли щастливците - въобще не ме търси.
Аз съм по-щастлив от най-щастливите дори.
Често без прехрана, облекло или пари,
но врящ, кипящ в нощта и свеж и бодър призори.
Презираш ли красавците - въобще не ме поглеждай.
Макар и да съм грозен, съм изпълнен със надежда,
пък и твоите презрения на мисли ме навеждат,
че от теб съм по-красив и че светът ми се нарежда
както трябва, както искам, както всеки би желал.
Вярно е, че нямам нищо, все пак всичко съм си дал,
но дори поне веднъж някого да съм предал,
продължил съм с извинение и живот съм си живял.
Презираш ли безличните - презирай себе си
и всеки миг, във който тъпкаш своите мечти.
Презираш ли си щастието - въобще не ме търси.
Щастие давам само на който го цени.