Да бях

Да бях момиче на шестнадесет години
от затънтен на майната си град.
Да ме заглеждат всички щом ги аз подмина,
да ги пленявам по чорапи и халат.
Със чехли розови по Центъра да шляпам,
и да си връткам ритмичното дупе.
Старо, младо, мъжко, женско да ме зяпат
и никога за нищо да не ме ебе.
Да бях момиче на шестнадесет години,
да излизам със напомпан готин батко,
с издут чатал, дебел портфейл и да си казват,
че е достатъчно голям да ми е татко.
Да бях момиче стегнато и тъй перфектно
и да споделям с мои наборки размери.
Да се държа пред всички некоректно
и да наплюя всеки, който ми се дзвери.
Да имах цици нейде да си ги размахвам,
тъй както пръст не е размахвал мафиот.
Да бях момиче на шестнадесет години
да поживея малко "истински" живот.
Да бях момиче на шестнадесет години,
ама нормално, та да знаеш ти от мен,
че не са всичките девойки на шестнайсет
кат тия дет уви ги виждаш ден след ден.
А всъщност момък съм и пазя аз надежда,
че нещо друго ще ме срещне по-напред.
Нещо, обвито като мене във небрежност.
Един човешки дружелюбен силует.