Земьо моя

Земьо моя, тежък вирус те е хванал!
Развит дотолкоз, че не си поставя мярка.
Деградиращ, консумиращ, изостанал -
пълзи по теб безсмъртен той като хлебарка.

Земьо моя, паразит те е нахапал!
Пропаднал толкоз, че и тебе те повлича.
Аз гледам образа ти тъжен и окапал
и никой друг не вижда на какво приличаш.

Земьо моя, ти покрита си с лайна!
А ти да видиш този облик тъй трагичен,
който приела си с такава лекота
и който пазиш за дееца безразличен.

Земьо, виждаш ли, не съм аз жертвата.
Не съм аз този, който дълго ще понася.
Ще се въртиш ти дълго след като умра
и ще попиваш всичко що човекът снася.

И ме е срам, и ме е яд, и к'во от т'ва?
Ще продължават да те тъпчат, да те тровят,
ще продължават да те давят във лайна,
ще копат в теб дорде сами не се заровят.

Та казвам аз, като на вируса подобен -
извинявам се от името на всеки!
Надявам се, макар човек да съм тъй злобен,
да стигне туй, че и на мен не ми е леко.