Да бе

Разглеждам улиците през нощта -
това спокойствие ми е добре.
Да беше същото и сутринта.
Де да бе, бе дееба, де да бе...

А те ограбват ни, вечерно време.
Било опасно да си насаме
в това море от мир без тъжно бреме,
в града през малките му часове.

По новините вечните истории
за крадец, убиец, злобно псе...
И пенсионерът столичен мърмори,
че безопасно в София не е.

А аз в тъмното си ходя бавно
и попивам пустото градче.
Това е Софията ни с друго славна...
да бе и през деня така, да бе...

Да бе да, да ми било така,
да казват, че съм щял да го подмина.
И да съм имал в джоба си пара
съм щял от тук веднага да замина.

Да бе тъй пусто, както е сега.
Пък уж отиват всички във чужбина.
Да бе умерено, да не е така,
та да се хваля с моята родина.

Да бе красиво, без намесата
на бизнесмени, политици, мутри
и без на тъмното завесата,
която пада бързо с всяко утре.

Да бе без асфалтирано море!
Без теруризирани* балкани!
Да бе бе, мама му дееба, да бе!
Па да не бе - пак му се кланям.