Истини

Днес пак си мисля очевидното да кажа.
Защо отново? - Ей така, за две по сто.
И аз кат вас филийките с боклуци мажа.
Кафяво е на цвят и моето говно.

И смяли са ми се околните дебили,
щот като текъл е, с ръкав носа съм бърсал.
Изчадия прости са ме псували и били
и още толкова подобни съм забърсал.

Така един човек присмя ми се наскоро,
че като мръсен виц е моят външен вид.
Когато седнах на земята, проговори
и прав остана - да не би да е чешит?

Та ме разпита. Мислил, че го гледам лошо.
А аз му казах - мен това не ме ебе.
И той ме зяпна все едно ще ме потроши,
и аз го зяпнах все едно ми се реве.

С такива хора губя времето си само.
То времето едно и те едни пък хора.
И простотиите им нося си на рамо
и се напъвам с въздуха да си поспоря.

Приказвам глупости и глупости си върша.
Сам си говоря и сам си се разбирам.
Каквото почна гледам да си го завърша
и ми се смеят щото гледам да подбирам.

"Защо го казваш?" питаш щом ме заговориш.
"Какво направи?" след като се довериш.
"Защо си тръгваш?" след като врата затвориш.
"Ти си наивен!" след като ме увериш.

Защо го казвам ли? - Защото го помислих.
Какво направих? - Туй, което ти не щя.
Защо си тръгнах? - Щото ти не го осмисли.
Та кой наивния е тук, кажи сега...