За баща ми

За човек безкрайно силен, упорит и придирчив.
За човека тъй стабилен, леко строг, но справедлив.
За този, дето бремето си носи горд на своите плещи.
За мъжа, чието време е във всички мои вещи,
дрехи, ядене, подслон, вдъхновение, творби.
За него всички стихове не са достатъчно добри.
За него цялото богатство на света да събера -
не бих го дал от срам, че сумата нищожна би била.
За този, който ме подкрепя някой стих като напиша.
Този, който ме обува, щом навън ме чака киша.
Този, който ме облича, щом навънка дебне мраз.
Този, който ме обича, този, дет обичам аз.
Той основната причина е да съм на този свят.
За семейството си трудил се е в студ, и мор, и глад.
Този, който непрестанно за хляба ни работи.
Този, който без съмнение за живота ни се поти.
Този, който, щом направя нещо лошо, ми се кара.
Този, с който във неделя сме закусвали попара,
рано сутрин. Този, който ни веднъж не ме подмина.
Този, който вечер идваше до детската градина
да ме вземе. Този, който изтърпял е всяка грешка
нетърпима моя, смял се той на всяка моя смешка.
Този, с който детството ми беше все по-весело.
Този, който ме научи как да карам колело.
Този, с който се разхождах не веднъж на планина.
Този, който в тъмното за мен е ярка светлина.
Благодаря ти, че отгледа ни с усмивка до уши,
дори когато с брат ми трошихме си кухите глави.
Благодаря ти много, че не спираше да вярваш в мен.
Благодаря ти много, тате и честит рожден ден!