Честит Празник на Музиката и Поезията

Бил съм поредният млад текстописец,

пленен от изкуството в моя живот.

Бил съм поредният превзет гъзолизец

на всички творци от този народ.

Не съм бил работил, само съм драскал

и чакал парите да ме навалят.

Отправили хора към мен тези ласки

и плямпат открито за "Псевдо-Сократ".

И все пак си драскам - нима са трагични

личните ми откровения тук?

Нима са безлични тез хаотични

напъни дето ги бълвам напук.

Едни даровит викат, други - устат,

а трети - примат без проблеми и с време

да драска скучен словесен откат

на скучни отминали хорски дилеми.

Бил съм каквото заплюят ме всички,

така примирявам се с всеки нов ден.

Издържам в последствие, намествайки срички

и по-леко става с всеки рефрен.

Повтарям, цитирам се, други цитирам,

на място ли, не е ли - кво от това?

Ден подир ден така процедирам

дорде рикоширам от сродна душа.