10.30

Десет и половина е вече...
Човече, дай да ядем!
Времето тъй бързо изтече,
замина си и този ден.
От вашите проблеми,
драми и дилеми,
лъжи и сложни схеми
забравих да мисля за мен.

Десет и тридесет и две...
Моментът е много напечен.
Няма какво да се яде,
а джобът ми е празен, човече!
С всякакви ментета,
бири и кафета
ме яде манталитета ни,
а времето...

то си тече.

Гладен съм и ми се спи,
а не мога да спра да се смея.
Сам си прося тези беди.
Научете ме как да живея!
Защо със вас да бързам,
на сеира да се връзвам,
после сам да се превързвам,
когато най-много боли?