За човека

Човек ли си или не си - не се ослушвай!
Да знаеш, че за теб тез стихове редя.
В прищявките си тъпи хич недей се сгушва,
а скив какво сега ще ти стихоплетя!

Човеко, ти си ми любимото говедо!
Ти си създание с уникална красота!
Макар и кухо, си ми доста мило чедо
и тези мисли аз със теб ще споделя!

Човек, от месец думичка не съм ти писал.
Онемелият какво да изрече?
Какви ти думи, аз от думи съм стъписан!
Пък пак да кажа - кой касае се въобще?

Че се оплакваш ти от мен, дали ми пука,
или от другите, които не мълчат?
Какво ме грее кой от нас е сгазил лука
щом сеирджиите бездействат и реват?

В устата топло, а в черепа студено.
Под кръста влажно, а суши ти се главата.
В очите - мрак, между ушите пък - зелено.
Пълен е джоба, но пък празна е душата.

Защо със теб, човек, аз време да прекарам?
Това ли имаше предвид под оптимизъм?
Дори в тунела светлинката да набарам,
тя отражение е на твоя мазохизъм.

Аз, че съм тъп, признавам си без бой -
не виждам логика в нещата от живота
ако след тоя мрачен, силен, сив порой
слънцето с рев посрещаш, вместо със охота.

Било ти студ, не щеш да ходиш по снега.
Било ти пек, не щеш на жега да излизаш.
 - "Навън вали, така че вкъщи ще седя."
 - "То слънце грее, но съм само с черни ризи."

Да поработиш ти омръзва твърде бързо,
а после шефа псуваш гладен, без пари.
Защо да лягаш вечер рано? Що да бързаш?
Да псуваш можеш всичко живо призори.

Било държавата, бил простият народ.
Ми да се махам, викаш, вънка по-добре е.
Пък се изказа, аз ли съм сега на ход?
Тъпака, чакаш го на теб да ти се смее.

 - "Какво говориш, Денис, кой те е попитал?"
 - "Защо мълчиш, нима се съгласи?"
 - "Какво ли е синчето мамино изпитал,
та предполага, че изобщо не греши?"

Та вече месец, вече два си трая аз.
Да проговоря нямам повод, нито сили.
Та стискам зъби и те слушам час след час,
а глупостта ти в темето ми ръбче пили.

Ще ставам нов човек, че стария го не искаш.
Псувните спирам, комплименти ще редя.
Езика затова зад зъбите си стискам.
Затуй във ъгъла седя си и мълча.

Не бе, бъзикам се, за малко да се хванеш.
Такваз промяна да не чакаш ти от мен.
Недей ме следва, за да не изостанеш.
Човек, не мърдай до последния си ден!