Лягам да спя. Да спя, да сънувам.
Отлагам съня си нощ подир нощ.
От сън се лишавам и денем бълнувам.
За сън не ми трябват време и площ.
Дори и да спя може сън да не видя,
а видя ли сън и прав ще заспя.
Но взех твърде често съня да захвърлям
и все по-начесто аз буден стоя.
Но чакайте, в ред ли съм? Вече е късно,
за сън плямпам, вместо да легна в кревата.
Какво ли ми мъти съзнанието мръсно,
че още едвам си стоя на краката?
Въртят се, вилнеят, подскачат идеи,
от тях изморен съм, боли ме глава.
Да взема да лягам, да спра да го мисля,
че пак ще прекарам безсънна нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар