Магазин

Често амбиции недостижими,
ме цапват по тиквата куха, проклета,
под формата на разни прози и рими
и стигат ухото на публика клета.

Но често се случва в главата ми празна
да няма и помен от туй вдъхновение,
което по принцип с идеи ме блазни
и води душата ми към просветление.

Какво ли да правя, тогава се питам.
Къде да отида, че да разбера
какво ми е нужно и как да го считам
щом често ми бягат стотици слова?

Идеи тогава като продукти
преглеждам. Оглеждам всеки един
и бъркам в портфейла с жълти стотинки
да видя за мен ли е тоз магазин.

Та пробвам с поезия нежна, коректна.
С рими засукани, с леки слова.
Опитвам и с думи вулгарни, директни
и пак неспокойна е мойта душа.

От време на време олеква ми някак,
но сякаш по-често хваща ме яд.
След толкова скрити и не тъй послания
отново ме смайва човешката гад.

Какво ли да правя при таз ситуация?
Преобърнах този словесен пазар,
но няма слова срещу таз излагация.
Няма за туй положение цяр.

С действие да ставаше, сякаш не пробвах,
с примери ясни не става въобще.
Вадя, пробвам и връщам продукти
и чакам да видя кого го ебе.