За природата

Извън прозореца на влака
гледам пъстрата природа
и си мисля - с тези площи
бърше си гъза народа.
Наш човек е много готин
със амбиции и успехи
в алчността си оборотен
и във лъскави доспехи.
В почвата сере със кеф,
опикава ни горите
и сред зеления кенеф
асфалтира ни земите.
Запечатва ни душите
във море от здрав бетон
и залива ни съдбите
с PVC и чист тефлон.
Смуче ни водата жаден,
а в коритото, надут,
пъха сума ти тръби
и го пълни със мазут.
Технологията развива
сред ужасната мизерия
и в земята се забива
като чревна дизентерия.
Като глист във нея рови
и я дупчи, да я точи
и сред своите отрови
гибелта си да просрочи.
Пълни гърлото с лайна,
панталоните с банкноти
и изтребва се,
повтаряйки си тъпи анекдоти.
Плюе сам по себе си
и обвинява своите хора
за мизерията ни
и за фъшкиите в обора.
Тъпа овца е и знае
сам сеното си да рупа,
сам по другите да лае,
изпражнения сам да трупа.
Най-развитите сме ние!
Най-разумни същества!
Напоени във фъшкии -
гордостта на таз Земя!
Моля те от тяхно име,
Земьо моя, плодородна!
Умолявам те, прости ни
и затрий ни благородно!