За поета

Пет причини да предпочитам поета пред прозаика.
Първа - стихът е искрица, а прозите са ми лика-прилика.
Втора - поетът е архитект, всяка сричка при него е тухла.
Ако той една дума не сложи на място, цялата мисъл му рухва.
Трета причина - признавам, на мен ми се иска поет аз да бях.
Поетът възпява чужди дела и пише за всеки свой грях.
Четвърта причина - поетът смирен е. Помества той речите в стих.
Той пише по-силно от всеки писател, говори дори щом е тих.
Пета причина - поетът в главата си проза превръща в поема.
Той вижда реалност и сили събира красивото само да взема.
Във този случай, разбира се, си говорим за честен поет.
Макар и не лесен, животът си с песен разказва и гледа напред.
Поет ми се иска на мене да бъда, с писания да ви променя.
Но се страхувам, че ми е трудно красивото да отделя.
Защото поезията не се свежда просто до ритъм и рими.
Поетът усеща и пресъздава усети неповторими.
Поетът улавя, описва неописуемите често моменти.
Със собствени чувства борави си, вместо да разсъждава в проценти.
Пък знам ли - може и да греша, все пак нима съм поет
или съм поредният млад и невеж, от речта си надута превзет?