Йо-хо-хо!
От много време ми мрънкат, че предишния сайт за блогове не ставал, имах и оплаквания от хора в чужбина, които не могат да го отворят, затова реших да си преместя важното съдържание тук. Звуча като някакъв превзет популярен автор, всъщност самата истина е, че нямам собствен компютър. Това, което пиша, не е нещо впечатляващо като структура и грамотност, а и като съдържание не е нищо ново под слънцето, но въпреки това ми доставя огромно удоволствие да записвам в често изтъркана рима и понякога странен ритъм мислите, които ми минават през кухата глава. И точно затова ме е яд, че нямам един собствен носител на информация, а и съм почитател на що-годе новите технологии, които ми позволяват бързо да регистрирам това, което ме вълнува.
Та така и си направих първия блог, в който имам учудващо някакви 40 000+ преглеждания. И не го направих за нещо друго, ми, както казах по-рано, просто ей така, за да имам сборник с неща, които съм писал, в случай, че един от многото компове ми изгори в ръцете. Имам около 90 завършени стихотворения и в пъти повече надраскани на някакви страници, веещи се някъде из света или рециклирани, на хард-дискове, до които може би някой ще има достъп много след като умра и на много други недостъпни места.
Така че почвам тука и се надявам това, което ви привлече окото, да не ви изгуби времето.
Денис Апов
12.09.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар