Иво бе!

Копеле, помня - все едно беше вчера,
когато помоли ме ти за поема.
Рожден ден си имал, на мен водомера
пищи ми и знаеш - пари не ще взема.

За туй пък поема сега ще напиша
и мощно във джаза ше те натикам!
Желая ти слънце в най-гадната киша
и по-надълбоко не ща да бърникам!

Ти каза ми - помня, все едно беше вчера,
че не искаш дълги, дълбоки послания.
А аз пак повтарям - пищи водомера
и ти пестя с лекота пожелания.

Тук парадокса отчита се ясно,
поема ми искаш, желания не щеш.
Но аз пък не смея да заявя бясно
"Шо пък майка си не по...

галиш?"

Но има ли смисъл, няма значение,
трудът е важно да е символичен.
Ти знаеш добре що е моето мнение,
аз знам по-добре за живота ти личен.

Желания смислени няма да кажа,
сам искаш, пък и за твое добро е.
От пиеньето утре поне да намажа
и всичко ш'си кажем защо и какво е.

А дотогава - вземи си легни,
защото утре те чакаме свеж.
Утре от вас поне в три си тръгни
ако не - шо пък майка си не по...

здравиш!

Айде, лека ти, изтрезней и дерзай,
че утре отново сме долу в квартало.
От мене честитка си имаш и знай,
че утре не дойдеш ли мамата си е ебало!