Час след час

Час след час, ден за ден
животи плъзват покрай мен
и движат си се хаотично,
безпощадно, безразлично.

Питам се, нима не знае
някой що е да се трае
тази сган мизерна? Що за
гадна грозна дребна поза

се стараят да докарат?
Що е мъка да се карат
да изглеждат тъй противно,
жалко, смешно, деградивно?

Колко мъки ще се леят,
колко пламъка ще тлеят
ако, само за веднъж,
мъжът държи се като мъж?

Ако само за момент,
някой бодър здрав левент
прояви и капка мисъл?
Няма ли да има смисъл?

Ако за момент една
префърцунена жена
прибере си чудесата
и задейства си главата?

Не си ли заслужава
малко да се оценява
волята да се изправиш
и стадата да забравиш?

Сам усилия да положиш,
мнението си да наложиш,
да не тъпчеш почвата,
а да сееш семена?

Представете си бе, хора,
разширим ли кръгозора
и единност ако стигнем
колко много ще постигнем!

Колко много ще научим,
колко много ще се случи.
Само пишките си мерим
и пак нищо не печелим.

Вие може би сте прави
с тези ваши грозни нрави,
но веднага щом ви плесна
ще ми стигне ли да блесна?

Дали защото съм надут,
или пък може би съм луд,
но наистина ми писна
в моите нерви да си кисна,

час след час и ден за ден,
додет пълзите покрай мен
и имитирате отличие
сред полето от безличие.