Аз не вярвам в нищо и съм много предпазлив.
Слушам само себе си, така съм по-практичен.
От теб съм по-разумен, по-спокоен, по-свидлив.
Ценя само безценното, защото съм различен.
Имам всяко нещо, на което "нужно" викам.
А това на тебе хич не ти се нрави, но защо?
Лек ми е животът - пия, ям, сера и пикам.
Е, не си доспивам и се нервя - и какво?
Нима ми е самотно, щом съм постоянно сам?
Така е, нямам никого, но пък не ми е тежко.
И к'во кат' няма с кой да се напия и наям?
Перфектен съм във всяко отношение нечовешко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар