Дочувам шепота на нежното пиано,
усещам струните на кухата китара
и сам се питам, дали пък не е рано
на музиката си да пуснем ний товара.
Ухото ми докосват гласове прекрасни,
слуха ми галят ритми леко доловими.
Нима са никому посланията ясни?
Дали ги никой не зачита за любими?
Оркестър духов с пръсти гамите обхожда,
и се намесват цигулари надарени.
Този състав, сякаш нивга непрохождал,
с таланти, сякаш изправени родени.
И в тоз момент музиката рязко спира.
Настъпва тишина сред цялата ни нация.
Дали търпението ни някой провокира
или последната сме чули кулминация?
Няма коментари:
Публикуване на коментар