Във днешно време, както никога преди,
Шерифът дебне да ни граби и убива.
Макар законен - тоз тиранин ни вреди
и щом главите падат в сенките се скрива.
Нима легенда е безмилостната власт,
що упражняват тези човекоподобни?
Нима измислица е мрачната им паст,
дето поглъща ни в недрата си злокобни?
И от значение ли е тука и сега,
че е далече Нотингамския дворец,
щом нашата е суха, алена земя,
попиваща кръвта на всеки смел стрелец?
О, скъпи Робин, къде си бе, човеко?
Защо от цялата история само ти
си плод на нечие въображение нелепо,
подхранващо ни невъзможните мечти?
От тази приказка добрият само липсва.
Треперят хората и чакат свобода.
Във глад и бедност са и почна да им писва -
някои оставиха ги в тази нищета.
Други пък стискат зъби, бършат пот от чело,
не си доспиват и едва прехранват се.
Тази страна е като безизвестно село,
в което всеки преживява като псе.
Къде поуката е? Де е тоз герой?
Нима героят спи дълбоко вътре в нас?
Какво да правим, за да се събуди той?
И ако стане - ще ли ни спаси тогаз?
Във днешно време, повече и от преди,
народът чака да го грабят и избиват.
Заслужени пък може да са тез съдби.
Може би ний сме тез, които се зариват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар