Ballade Vulgaire, mais Romantique

Пет лъжици оцет
и после на вкус в половин литър леща.
Три филии с пастет,
чашка със кола и хайде на среща!
Вечерта в ресторант,
каренца, кюфтенца на маса със свещи.
Хваля й се като музикант
и с песни прикривам пръдните зловещи.

Нима е истинска случка?
По-скоро мисъл неосъществена -
по-малко дори и от смучка,
по-голямо от всяка мечта съкровена.
Момент, пазен в мойто съзнание,
като дежа ву или друга илюзия,
чакаща края на свойто изгнание,
като поредна анална дифузия.

Пет лъжици оцет,
това е тъй стара свещена отвара.
С още две стават пет
и филийките, но тоз път са с извара.
Вечер с бира в ръка,
самотен и тъжен стоя аз на бара.
Ах как ми се искаше само една,
в пръдните ми имаща мъничко вяра.

Не, о, моля те, не! 

Недей ме напуска, перверзио моя!

Аз падам на колене

и душата ми вечно е твоя.

Не, не си тръгвай не,

аз кълна се, че ти си ми всичко.

Отново на краката ми

вдигни ме поне!