Огън

На изсъхналата почва огън палим
и гори така от сутрин до зори.
Малко трудно е тез съчки да прежалим,
но ги хвърляме, пък нека да гори.

Съчките са сухи и изпити,
каквито ние сме били напът дотук.
Преди в небето клони са били извити,
сега ни топли техният измъчен пук.

Защото горе са били, но се разпадат
и се възползваме от бавния им крах.
Защото искам повече да не попадат
под краката ни, че да не ни е страх.

Да няма страх, да няма никакви съмнения,
защото чужди ни белязаха до днес.
Да разтопим миналите си решения,
да изоставим тлеещ целия си стрес.

Защото знам, че пак влечуги се задават
при нас да стоплят изморените тела.
От глад примрели, с наш'те да се забавляват.
Обнадеждени да посрещнат сутринта.

Но тази пустош искам спомен да остане,
да съм спокоен, че съм я прекосил.
А влечугите тук да си се хранят,
вместо на роза, да се радват на бодил.

Аз знам какво е, аз бил съм като тях,
и ме е страх, че като тях аз пак ще бъда.
Достатъчно ми е, че с теб се запознах
и ми помогна пак от сън да се събудя.

На изсъхналата почва огън гасне
и се надявам да изгасне без проблем.
Не ни е нужен, от утре ще е ясно
и топъл е животът, който ще ковем.