Сиво

Спрях кофеина, спрях алкохола,
никаква дрога. Хляб и вода!
Не пия, не пуша, не ходя до мола
за стоки - ментета с безумна цена.

Хапчета спрях, с отдих опитах -
баскетбол, музика и планина.
Чисти емоции взех, че изпитах,
но си навлякох голяма беда.

Така поне казват другите хора -
какъв съм балък да живея така.
Мързел напускам за преумора
и само мене ме грее това.

Спрях да мрънкам, спрях да дърдоря,
спрях да ви псувам - ами сега?
Животът ми хубав по-хубав е, хора,
но вий сте по-лоши - и к'во от това?

Спрях да живея ненужно, излишно,
изгубих и малкото си "красота".
Клишетата погнах кат' десетгодишно
дете и се радвам - и к'во от това?

Какво кат' решил съм да се събудя?
Как да ви грее таз веселба?
Нали не мизерствам по своя принуда,
не се и заливам с фалшива тъга.

Страх ме е пак с вас да се свържа,
приемайки образ безличен и благ.
Аз знам, че свободен съм сам да се вържа,
но що да го правя - кажете ми пак!

Полагайки крак на почвата здрава
ви гледам как тъпчете рохкав цимент.
Вий чакате времето, то си минава.
Аз действие пък чакам, а не комплимент.