Да те загледам за момент - ще забележиш ли?
Да проговоря - с радост ли ще ми отвърнеш?
Да се пресегна аз към теб - ще се отдръпнеш ли?
Какъв е шансът щом ме чуеш да си тръгнеш?
Ако отправя комплимент ще ми повярваш ли?
Ако съм искрен ще ме сметнеш ли за луд?
Ако съм честен с теб за миг ще се зарадваш ли?
Ще оцениш ли вложения от мене труд
да се харесам, да направя впечатление
и ще отвърнеш ли с усмивка лъчезарна?
Ще откликнеш ли със свежо настроение
или ще се държиш със мен коварно?
Ако се втурна в приказки ще се заслушаш ли?
Доверя ли ти се ще злоупотребиш ли?
Ако ти кажа, че те искам, ще ме псуваш ли?
Заслушам ли се ще се довериш ли?
Нима са прави, че рискът си заслужава?
Нима са прави, че не трябва да гладувам?
Дали целта средствата ни оправдава?
Дали ще знаеш някога, че те жадувам?
Ако си тръгна точно днеска ще ти липсвам ли?
Нима не стига, че от тук ти се любувам?
Въобще за някой редовете си изписвам ли
или се питам все напразно и тъгувам?
Докосна ли те като мен ли се вълнуваш?
Дали въобще като човек ме одобряваш?
В нощите мрачни като мене ли будуваш?
Дали изобщо да си с мен възнамеряваш?
Пред фигурата ти безмълвен съм и предан.
Мълча, а толкоз много искам да призная.
В момент пореден продължавам да те гледам
и копнея скоро да те опозная.
Реших се, викнах те, видях те да помръдваш.
Напред пристъпих, дали ще се обърнеш?
Но чакай, моля те, кажи - защо си тръгваш?
Къде отиваш? Няма ли да се завърнеш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар