Театър

Театър!

Колко пъти когато
се силя да кажа,
това, което
умът ми побира -
въображение богато,
и к'во - от паважа!
И се смееш, задето
на него се спирам.

И вятър
косите ви вее!
И слънце
в очите ви грее,
а мисъл
в главите ви тлее
защо въобще ви напирам?

Смях!

Трагична комедия
на образ комичен
в модерни предградия
и с летва до кръста.
В жалка трагедия -
образ безличен.
Надуто изчадие
с блуждаещи пръсти.

И плах
е във всяка насока,
и сляпо
се втурва във всяка посока!
И в срам
потъва с надменност висока,
но тъне с изкази пъстри.

СТРАХ!

На човека стремежът
да бъде човечен,
макар че тази
човечност отрича.
Така е вървежен,
в догми завлечен
и горд е, че мрази,
блудства и срича.

И грях
във вените си инжектира!
Подлост
от джуките му рикошира
и мрънка,
и плаче, и агонизира,
мъченията явно му тичат.

Финал...

Завесите падат,
тълпа аплодира.
Защо ли ги кефи
да гледат провал?
Нима им допада
тъга щом извира?
Избират кенефи
пред истинска кал.

И крал
седи си на трон от боклуци.
И тъпче
лицето си с вкусни суджуци.
И плюе
по моите словесни юмруци!
И вая свойта печал.