Защо ли те умряха?

Българио, за тебе те умряха,
а виж какви беди си причини.
Какво направи с родната си стряха,
що за участ ни всички сполети?

Защо наричаме се още нация,
защо е толкоз глупав тоз народ?
Защо се тласкаме към деградация
със всеки следващ сляп и гневен ход?

Къде са ни поемите тъй чудни
за революционери и войводи?
Къде са учениците ни будни?
Къде са дейците на народа?

Мъртви са, под някоя беседка,
под някой паметник без име и лице,
в думите на лудата съседка,
в ритмите на весело хорце.

Но кой пък още знае ни хорáта,
кой ни пее песните с усилие?
Кой ни обикаля из гората
сред цветя и плодове във изобилие?

Кой сред тези думи за величие
погледнал е веднъж към планините?
Кой е превъзмогнал безразличие
и е издигнал българин сред висините?

Дали с думи или с действия, посочете го,
за да го видя и да му се поклоня!
Ако не знае що да прави - насочете го,
да го нахраня искам, не да го раня!

Не съм кат вас със камък брата да ударя,
не със остри думи да го разсека.
Не с беди и мъки да го претоваря,
а бремето му тежко да свлека.

Но има ли значение щом умра,
дали съм турчин, българин или мангал?
За мене няма, но за вас дали така
ще бъде важно кой, чий, защо умрял?

Българио, за тебе те умряха,
по-скоро "мрели са", не съм бил там да чуя.
Или пък съм - ми вчера живи бяха,
а днеска даже не ги боли хуя...