Музикант

Човек остарял виждам на тротоара,
човек без крака, но със глас и китара,
човек без подслон, но със дом и със вяра -
с шапка отпред и окалян кашон.

Кашонът окалян е с надпис тъй ясен,
и фраза в съзвучие със ритъм прекрасен
блести насред трафика градски ужасен -
отявлен талант с мизерия за фон.

Но кой му чете на клошаря писмото?
Клошарят отхвърлен е от обществото.
И вие, и свири, ранен от клеймото
на стар безполезен сакат индивид.

Човекът не пуска проклетия лев!
Макар и в излишък, той стиска го с кеф
и е глух за мелодията в тъжния рев
на поредния бездомен дъртак даровит.

Клошарят обаче пее ли? Пее!
И никой друго да каже не смее.
Човекът си може, а другите блеят
и веят неловките си същества.

С отвеяни погледи тихо се влачат
и плахо, полека пред него си крачат,
а щом го подминат, изкуствено плачат
и грачат за бедния фалшиви слова.

"Какъв е измъчен! Как хубаво пее!
Каква поетичност от него се лее,
ах как се надявам слънце да грее
най-скоро над този талант неразкрит"

Клошарят обаче с китара седи,
изпълнен с вяра и песни реди,
кашонът пък с фраза прекрасна блести:
"Аз музикант съм, а не инвалид!"