Злото мрънка, злото циври, злото храчи.
Изтекоха му всичките сополи.
То реве бе, па се гърчи и се влачи,
в краката пада ти отново и се моли.
"Влачи, човеко" вика Злото и не пуска.
И те гали, и ухажва и целува.
"Без теб" ти вика "на Доброто съм закуска".
Признай си, даже леко взе да те вълнува.
Доброто гледа щом задаваш си въпроси
и ти се киска на сеира, и мълчи.
"Ти да си виждал" вика "болен здрав да носи?"
а Злото плюе, ръкомаха и гълчи.
Стърчи като пирон, горкото ни човече,
и се потапя в погледа на Злото плах.
Доброто знае и го гледа там обречен
как вика "Аз ще го спася, не ме е страх".
И речи дърпа как вчерашен не бил,
и сочи с пръст Доброто, и го псува злобно,
и го нарежда, и нарича го дебил,
и Злото дърпа го с ръцете си злокобни.
"Кого спасяваш, бе, човече мое глухо?
Че ти си жертвата, така и не разбра.
Нали кат риба се размяташ тук на сухо"
Доброто рече и отново се засмя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар