Имах

Имах сили, имах дом,
имах време, имах план.
Имах хора и идеи,
имах си щастлива сган.
Всичко изведнъж пропадна,
всичко в ъгъла се сви
в тъмната ми тъмна стая
с облепените стени.
Всеки мой плакат показва
всеки невъзможен сън.
Без прозорци, през които
да проникне лъч отвън.
И плакатите са черни,
пода скърца си пробит.
Аз лежа на него потен,
сринат, грозен и пребит.
Изпотен от крайни мерки,
сринат от провалите.
Времето ме загрозява,
вие ме убивате.
Майната ви, нямам избор.
Смачкани хартийки разни.
Стойте си във ъгъла -
хем изписани, хем празни.
Без прозорци, но с ръце.
Ще дълбая във стената.
Слънце скоро ще ме грее,
вие стойте в тъмнината.
Нямам сили, нямам дом,
нямам време, нямам план.
Нямам хора, ни идеи,
нямам си щастлива сган.
Нищо вече не остана,
бутам тежката врата.
Сбогом, моя стая, пълна
с празни в ъгъла листа.