Споделян резил,
в обществен кенеф -
изпиваща мъка...
или изпълващ кеф?
---
Равноускорителна фекалия ме напуска,
амплитудата й ту се покачва, ту се спуска.
Пръска плюски, праска, плиска чрез интерференция
в радиално-аксиална тенденция кафявата есенция.
Стените керамични в отпадъчен тон
се оцветяват според третия механичен закон.
Ако не развия язва, обонянието доказва,
че енергия се не губи нейде в мрачната ми пазва.
Гравитацията отново явно е основен враг -
от сблъсъка се минерализира десния ми крак.
Дехидратация паническа довърши ме отпред
щом разбрах, че тоз до мен от мене беше по-зает.
Изпарения, наситени с метилмеркаптан,
ни притиснаха във своя газообразен капан.
От съседната кабина лъхна диметилсулфид,
примесен с леки аромати на гастроентерит.
От явно подпийналия съсед по съдба
анални вопли блъскаха с рекордно ниска честота
по стената и резонираха тъй плътно в мен,
че перисталтиката ми обогатиха със рефрен.
Тоз кенеф обществен във затвор се превърна
и в мелодията си мрачна и трагична ме обгърна.
Дали ще се измъкна нямам никаква представа,
но със сигурност подушили сте вечната ми слава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар