Защо?

Хора не престават
въпроса да задават
"Защо си това, което си?".
Защо искам да правя
това, което правя?
Защо отблъсквам чуждите мечти?
Защо по странен начин
далеч от тях се влача?
Защо кошмар избирам, вместо сън?
Защо във него тичам,
и на мъки се обричам,
и отричам ви със тъжен смях навън?
Защо не си мечтая?
Не се и колебая!
Защо около вас не съм щастлив?
Защо се подлудявам,
защо се загрозявам,
щом мога да съм толкова красив?
Защо от вас се пазя,
защо утехи мразя,
защо градя стените си пред вас?
Защо не ви се давам?
Защо не се прекланям
пред общите идеи между нас?
Защо не ви послушах?
Защо не се и сгуших
сред дима ви от необмислени лъжи?
Защо опитвам да опиша
чистия въздух, който дишам?
Защо не лазя по измислени съдби?
Защо съм тъй различен?
Защо съм безразличен
към мъките на прехваления ви род?
Защо не умея,
но не спирам да се смея
щом сами се назовавате "народ"?
Защо по необходен
път не спирам аз да бродя?
Защо не лапвам всяка ваша стръв?
Защо не си приличаме
и хич не се привличаме?
- Просто защото съм такъв!
Продължават да се чудят.
Не успяват да подбудят
нито капка обич, нито плам.
А аз не искам да съм вече
нищожното човече
и затова винаги ще бъда сам.