Ние сме най-малки,
пияндета, откачалки,
за дърти - изтривалки,
за връстници - пози жалки.
Отгледани от време
на отминали дилеми,
заградени водоеми
и с вродени теореми.
С кадърност във ръцете
и амбиции в сърцето,
с усмивка на лицето,
но с окови на нозете.
Не ходим на краката,
не говорим от устата,
готова е храната
и не пием от водата.
Пием само от бутилки,
врем се в техните хранилки
с маслини без костилки
и лабораторни билки.
Те ни хранят и поят,
стрижат ни и ни доят,
гледат да ни завлекат
по своя мрачен път.
Институциите, които
управляват на закрито,
патентоват твоето жито
и цедят всяко корито.
Те са злото ти, което
оправдаваш със заетост.
Те са злото ти, което
ще ти наследи детето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар