Поет лежи си във леглото и твори.
Или така се води, нещо там си драска.
Поредна нощ не мож' поетът да заспи
И като гледа к'ви ги пише сам се стряска.
Лежи, пърди, премигва, мисли и не става.
Я да заспива,
Ш'то се мъчи сам не знай.
Кат' е бездарен се инати и си шава,
А пък наспи ли се - твори си до безкрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар