сряда, 12 септември 2012 г.

За парите

Никога не съм на ти с парите,
пък и те не са на ти със мен.
Хората закриват си ушите
и казвaт ми, че съм олигофрен.
Казвам им, че няма да се давам
и за някаква валута да умирам.
Викат - на клишета се предавам
и с фалшива добродетел парадирам.
Аз, ми вика някой, ще призная,
че съм алчен, без да ти овъртам.
Но като го гледам вече зная,
че от тези думи вече го не свърта.
Сърби го нещо, но не са ръцете.
Краката го сърбят да се изправи,
да тъпче райграса на овцете
и да ги води към естествени морави.

Никога не съм на ти с парите,
повтарям го на всички всеки ден.
Те пък ми се хилят на "шегите",
повтарят ми какъв съм бил кретен.
Казвам им "Заврете си парите
където няма никой да ги вземе".
Отвръщат ми да съм се окопитил
и казват - да печеля ми е време.
Аз, ми вика друг, кат теб съм бил
и си виках, че парите са хартийки.
Живурках си в бедния си резил,
но ми омръзна да живея на филийки.
А аз го гледам - тъжен ми говори.
Сякаш иска да повярва, че съм прав.
Сякаш иска вместо него да се боря
с надделялия над него алчен нрав.

Никога не съм на ти с парите,
с дискотеки и клубни вечеринки.
Повече си падам по горите
и храните за последните стотинки.
Казвам им, че даже ми се гади
от излишъка на тоз консумеризъм.
Те па портфейлите си вадят
и засипват ме с модерен егоизъм.
Ти, ми вика трети, си приказваш,
но пари не би отказал ако давам.
Тогава от спора се отказвам,
вдигам рамене и се предавам.
Може би са прави, че съм поза.
Може би съм просто лицемер,
но що ми е фатална диагноза
в на системата счетоводния тефтер?

Никога не съм на ти с парите,
защо ми е да лъжа за това?
Баш са ми притрябвали колите
и имотите към края на града.
Казвам ви, че хляб ми се похапва
и пият ми се чешмяните води.
Не желая банката да ме налапва
и да въдя изкривени свободи.
Аз викам - друго си е да си беден -
не ти се молят, не мамят, не крадат!
Ще ходя гол сред тях, но никога наведен
и от мечтите ми не ще ме отделят.
E да - приятно е да хапнеш в ресторант,
но заслужава ли си твоето унижение?
Богат човек за мен е беден арестант,
а без джобове пък - достоен за уважение!

Няма коментари:

Публикуване на коментар