Аз съм...

Аз съм грозен, но не считай, че съм толкова фалшив,
въпреки че в мозъка ти е загнезден негатив
за идеалния човек със идеалните обноски
и заучените фрази, хем изпипани, хем плоски.

Парадоксът тук е ясен - меко казано си празен,
но си пълен със лайна и откровено безобразен.
Нямаш никакви стремежи, само блудкави прищявки
и повтарящи се речи за безкрайно нужни справки

с по-кадърни уж от тебе за актуалните проблеми
и със чужди монолози за личните дилеми.
На системата оставяш се в ръцете тъй щастлив
и се радваш, че от мен изглеждаш много по-красив.

Радвай се на опаковката и казвай, че завиждам -
ма разбира се - умея само да те ненавиждам.
Мога само да те псувам, няма нищо на света,
пред което да се кланям, сам което да ценя.

Циник съм, песимист съм, правя се на интересен.
Ако щеш му викай мозък, аз ще го наричам плесен.
Защо да предположиш, че вкусът ми е различен,
щом рецепторите нямаш и си крайно безразличен

към това, което вкусваш, всеки ден и всеки час
и захвърляш го "ненужно", но далече и от нас.
К'во те грее к'во си мислим, да не би да си педал?
Щот педала би се грижил, би си мислил, би се смял.

Само той не би ебал, само него го ебе,
само неговият поглед е към яркото небе.
Що учебник да отвориш, що поеми да четеш,
като можеш да се биеш и парцали да ебеш?

Да си кух, па да си кух - колко да си кух?
По-кьорав си от Чарлз, от Бетовен си по-глух,
но не спираш да повтаряш, к'ви сме смешни, к'ви сме малки -
идиотите с амбиции и способности тъй жалки.

Казваш, че те боли кура, нищо чудно, казвам аз.
Ебеш, биеш, биеш, ебеш всеки ден и всеки час.
Казваш, че те боли кура, ами топките къде са?
"Да не би да е стерилен? - Боли те, нали ебе са".

Аз съм грозен, неугледен, дребен, крайно неучтив,
ти пък тъп си, а не си и чак пък толко по-красив.
Аз отблъсквам мнозинството, ти наричаш ме тъпак.
Продължаваш да живееш, знаеш ли изобщо как?