Каквото мислиш го пази за важни хора.
Все съм търсил смисъл в щедростта.
Качиш ли да го вее вятър на простора,
изсъхва бавно и отлита в пустошта.
Ти семената да посееш дето видиш,
звучи, но само на звучене се докарва.
На мисъл само е, бе да му се невиди!
Кога си виждал мисъл корен да прокарва?
Аз съм глупак и глупак ще си остана!
Със гордост глупава го казвам всеки ден.
Че знаех аз каква ще стане. Ей я - стана!
Сега гордей се, че различен си от мен!
Но аз стоя си, подминавате ме още.
Кат мен не сте, това ви стига - а и с право!
И нямам сили, имал ли съм ги изобщо?
Нима се чупи туй де нивга не е здраво?
Няма коментари:
Публикуване на коментар