Далеч, в открито море,
морякът се чувства добре.
Избягaл от гадния остров,
на лодката си се пече.
Далеч от земята от глупост,
далеч от земята с кавги
пътува упорит и глупав.
Спасява се от беди.
Там дето приятели няма
и парите движат света.
Където е алчност голяма
и глупост им трови ума...
Морякът няма приятел,
във лодка, в безлюдни води,
рамо, на което да плаче
скут, в който да полежи.
Самотен, морякът отплава,
към несъществуващи мечти
и чака да стигне друг остров,
с безгрижни и хубави дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар