За кура

За хора без капка акъл във главите
и хора продънени, кухи, пробити,
за хора без никаква обща култура -
за тях аз ви казвам, че боли ме кура.

За леки женички, претрупани пички,
гелосани пичове с леки колички,
с пищови дето им се губят в кубура,
ма честно ви казвам, че боли ме кура.

За псевдо-интелигентни,
за уж компетентни,и май импотентни,
за по-запознати, за тарикати
сериозно и тежко болят ме мъдата.

За стадо недъгаво, за рогат добитък,
прост, тъп и тегав, хем едър, хем плитък,
вкопчен в на властите мижави хватката,
честно ви казвам - боли ме патката.

За стадо овце без идеи и цели,
за умни и жалки, за тъпи и смели,
заблели в поредната кандидатура,
наистина, казвам ви - боли ме кура!

За мъжко, за женско, за старо, за младо,
за същото тъпо отвеяно стадо,
за вашата "гордост" във гнусна натура,
за всичко това мене боли ме кура!

За няква си фирма богата и щура
с уж символична абревиатура,
за тях ще го пазя, на тях да го туря,
за тях па особено боли ме кура!

За малки пионки в огромна система,
мизерна, нефункционираща схема,
заседнали в на богаташите клопките,
на тях аз ще кажа - смучете ми топките.

За днешното его, "великия" човек,
човек на прогреса, на новия век,
на вечния виден упадък - скулптура,
дори и за него ми дреме на кура.

Студената кучка със груби претенции,
гениални стремежи и други деменции
е първа сред списъка, пред процедура,
вербална, касаеща болки във кура.

За всички ви пазя си срамни болежки,
спомени жалки и стонове тежки.
В последен стадий, без апаратура,
лежа и си мисля как да го туря

на мъжко, на женско, на старо, на младо,
на същото тъпо отвеяно стадо,
без необходимата обща култура,
та да ми е леко и блажно на кура...