Нищожество жалко

Нищожество жалко, къде си се втурнал
с прогрес да поквариш света?
Човек бил, с акъл бил и тръгнал да води
стадото към свобода.

Къде бе, човеко, къде ги повеждаш,
каква е светата ти цел?
Кога пък разбра и научи, човеко,
какво е водач да си смел?

Къде, сред тез думи за воля и сила,
видя саможертва с очите си?
Кога, сред словата за майка, родила те,
стисна я между гърдите си?

Как за родина се сети да лееш
собствена пот, чужда кръв?
Дори кат предимно във сенките тлееш,
кой заблуди, че си пръв?

А вие пък, овце безнадеждни, кажете ми,
що си не блейте в обора?
Кой ви излъга, че ваш'те одежди
са фактор за роля във спора?

Четете ли, та да разчитате нейде,
че вашият глас се брои?
Вашия брат дори не зачитате,
плюете вечно сами!

Правата си търсите без задължения
и псувате хора навред!
Блеете, безотговорно живеете,
жалки, но уж сте във ред.

Какъв е редът бе, нищожество жалко,
къде го видя сред тълпата?
Колкото тежка и силна си, овцо,
толкоз ти куха главата!

Вървите и блеете, плюете,
а най-тъпия - отпред, да ви води.
Цитирате псалми Господни
и пеете химни на мъртви народи.

Вие самите народ се клеймите,
а де ви е чистата кръв?
Нахални сте и че сте умни твърдите,
а дъвчите гнусната стръв?

Нищожество жалко, къде си се втурнал
към сигурна гибел тъй смел?
И що ми ги носиш овцете ти кухи,
защо си ги с тебе повел?

Нищожество жалко, къде си се втурнал
с тоз клет народ зад гърба?
Човек бил, с акъл бил, с надежди,
но ще загинеш без свобода!