Без заглавие

"Ела насам! Тръгни си!
Върни се тук! Иди си!
Харесвам те! Противен си!
Страхотен си! Махни се!

Не ме пипай! Целуни ме!
Не ме целувай! Прегърни ме!
Не ме прегръщай пак! Вземи ме!
Легни до мене! Остави ме!"

Намерих те, оставих те,
разбрах те и забравих те.
Разбрах те пак и върнах се
и пак ми каза "Тръгвай си!".

Привлече ме, отблъсна ме,
придърпа ме и пусна ме.
Качи ме на върха
и ме бутна в пропастта.

Сега лежа на дъното с лопата във ръка.
Каза да копая, но реших да се кача.
С лопатата катеря се и няма да се спра.
Продължавам да се качвам, знаейки своята съдба.

А ти чакаш на върха да хванеш моята ръка.
И вместо да ме дръпнеш, ще ме бутнеш в ямата.
И ще гледаш пак как падам, и как пак ще се кача,
с надеждата отново да съм с тебе на върха.

Стигнах и ръка подадох, но къде изчезна ти?
Вероятно в чужда яма хвърляш чуждите мечти.
Слова познати на върха чух в непрогледния черен мрак:
"Не ме целувай! Прегърни ме! Не ме прегръщай пак!"...