Трагична съдба

Трагична е съдбата на човека,
който има цел в живота и амбиции.
Трагичната съдба
на свободната душа,
която търси резултат вместо традиции.

Трагедията ти е далеч от лека,
загубен си с акъл ли си дарен.
Само тебе виждат,
само тебе ненавиждат,
в ядовете им се давиш изтощен.

В животоподобната тирада
вълк вълка изяжда и гладува пак.
Или си балък,
или си карък
и в двата случая затъваш в мрак.

Сред таз фалшива жалка серенада
нито пееш, нито свириш, а седиш,
с пресипналия глас,
с предъвкания фас,
и гледаш своята любима, и мълчиш.

Да слезне няма как - високо си е доста.
Уви, да можеше пък ти да се качиш.
И двамата седите
и тъпи си мълчите,
неловки като курвенски бакшиш.

Овцете чакат пък да им се спусне моста.
Разбира се - реката ти ще прекосиш.
Ти си плуваш, те си блеят,
ти се потиш, те се смеят,
а стигнеш ли брега - ти пак ще ги спасиш.

И след спасението за миг ще те подминат.
И сам по своя път отново ще поемеш,
без мисъл за печалба,
на главата с чужди жалби
и от мъката не ще се ти съвземеш.

Човеко беден, тез говеда ще те сринат.
Не им помагай! Все едно не им е леко.
Ти ги носиш, те те бавят,
пукнеш ли пък те забравят.
Трагична е съдбата ти, човеко!