Моята така кат я погледна
никога не е достатъчно голяма.
Обаче щом в леглото се излегна
в чаршафите по-весела от нея нийде няма.
Моята така кат я погледна
не е и много къса, ми нейде по средата.
Безвредна е ако не те възседна,
но друг ще си докрай хванеш ли я във ръката.
Твоята не гледам да оглеждам,
но нещо ме навежда на мисъл тъй скептична.
Когато си я хванеш аз превеждам,
че за сметка на това душата къса и трагична
настояваш постоянно да наглеждам.
И тука меренето става твърде многослойно.
Не искам шумно метри да нареждам,
а живота си да меря с удоволствия спокойни.
Мерим ги и гледаме се злобно -
и хвалим сe с калъфите си лъскави и леки.
Mакар и да са леко неудобни,
щом не сме на сухо, що пък ни е да са меки?
Мерим ги докато с кръв преливат,
но кръвта, която в тях е, знаем откъде ни слиза.
И понеже мозъците ни изгниват
удоволствията ни чисти без съмнение излизат.
Моята когато я покажа
не я вадя с мисълта да те усетя, че завиждаш.
За нея когато ти разкажа
не разказвам баш за нея и надявам се, че виждаш,
че разчиташ между редовете
и разбираш колко смешни са нашите въздишки.
Дори и дълги, по-дълги от носовете
не може да са тези тъй неизмерими пишки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар