Войник

С пистолет и без патрони
аз войник съм тъй нещастен.
Параноята ме гони,
шизофренията ме хваща.
Бойното поле е празно
кървава земята тлее.
Слънцето огрява ясно,
почвата пък червенее.
Труповете се изправят
и говорят разни смешки.
Сочат ме с пръст и затварят
ме за моите груби грешки.
Пак оставам тъй самотен
с гласовете им в главата.
Падам уморен и потен
и притиска ме стената.
Плачът веч е невъзможен,
само мъки и въздишки.
Дяволът преплита в мене
своите коварни нишки.
Вече сделката е в сила,
гърча се във вряща клада.
блянът хорски е изпълнен -
най-накрая гния в Ада.
Но тогаз ги чух отдолу
и светът без мен съзрях.
Името си чух да викат
и успеха си осъзнах.
Дяволът изплю се бясно
и ме хвърли със усилия
към божествено небесно
царство с щастие в изобилие.
Но на крачка от вратите
изведнъж пропадам в яма.
И земята ме връхлита,
и си мисля "изход няма!"...

На полето се събуждам,
няма вече смъртни рани.
Няма болки, крайни нужди,
няма трупове събрани
на купчини по земята,
почвата от кръв е чиста.
Над зелен цвят под краката
ми река тече тъй бистра.
Глътка въздух си поемам.
Свеж, лишен от преумори
най-накрая се съвземам -
вече знам с какво се боря.