Седя, мълча и си творя

Седя, мълча и ви се смея,
в пепелта си бавно тлея,
с всички сили се напрягам,
след което пак залягам.

Седя, мълча и се обричам,
и идиоти ви наричам -
нямате и капка воля,
а не спирам да ви моля.

Седя, мълча и си бездействам
със надежди за съдействие,
без очаквания смели,
без прекрачени предели.

Седя, мълча и се раздавам,
пред провал не се предавам.
Няма кой да забележи
колкото и да се ежа.

Седя, мълча и наблюдавам,
преосмислям и решавам
собствената си съдба
и отново не греша.

Седя, мълча и си се чудя,
що пък да не се събудя.
Колко още ще си бая,
че ще мога да изтрая?

Седя, мълча и пак съм прав.
Пак подкрепям своя нрав.
И пак по този начин с право
размишлявам и се давя

в собствените си проблеми,
в чужди сбъркани дилеми
и се правя, че вина
изпитвам в тази самота.

Седя, мълча и се усмихвам,
към спокойствие не привиквам.
Сипя ви със подигравки
за малоумните прищявки.

Даже щом седя залитам,
щом мълча аз пак се питам
колко още ще търпя
тая грешна правота.

Решавам - ставам, проговарям,
с близките си преговарям,
с враговете пия бира,
тъй за миг съм в панаира.

После сядам пак и млъквам,
пълен с ядове замръквам.
И пак се будя с мисълта,
че пак седя и пак мълча.