Просто

Аз съм просто човек
с чифт очи да недовиждам
и с акъл да ненавиждам
всичко около мен.

Аз съм просто човек
с чифт ръце за да изпускам
и със сърце за да препускам
през живот обезсърчен.

Аз съм просто човек
с чифт крака да се разхождам
и с психиката невъзможна
да ме мързи да ходя днес.

Аз съм просто човек
с гъз един за да седя
и с чене да си мълча
да не попреча на нечий прогрес,
на нечий протест
или да не подпомогна нечий стрес.

Аз съм просто човек,
ден след ден и век след век. 

Зима е!

Зима е, зима е!
Мързи ма , е!
Мързи ма в тая зима, та не виждам,
пък вий ма карате да я ненавиждам.

Зима е, зима е!
МЪРЗИ МА, ВЕ!
Мързи ма в тая зима да прогледна,
пък преяли и препили мрънкате ми, че сте бедни.

Зима е, зима е!
Остаи ма бе!
Не стига, че работя на първи януари,
пък в почивките, под завивките се дърпаш щом те барам.

Зима е, зима е!
Ай зимай ме!
За новата година парите ще ги имаме,
ама след това ще имаме да зимаме
и ще проклинаме:

"Зима е!"

Неделя

Едно нещо за неделя все ви казвам:
Господ е ебати слабата ракия.
Аз неделя работа не съм отказвал,
а Той от вените Христови все си пие.

Да живееш в един магазин за година

Да живееш в един магазин за година,
да работиш, да подминаваш живота,
за да можеш след всичката злоба
да легнеш в гроба
и да си кажеш
"Поне въртях оборота".

Едва ли е толкова лошо, нали?

Горди будали на заспала смяна
и с разпокъсана премяна
се скъсват за промяна
по един и същи начин.
Значи ли това,
че времето е пропиляно?

Не...

нали?

Рано, рано по пътя с чанта
 с фанта в нея на рамо
поглеждам вляво от пътя към планините
и спомням си младините, в които
разбити,
немити,
пребити
се чувствахме най-пълноценни.

Сега... сме надменни и е друга развръзката,
не са ни развързани връзките
и се бесим на вратовръзките си
и тъпчем мечти
с работни обувки и надувки,
с преструвки, че стига ни
надница
като за една баница на ден и
изморени, недоспали, недояли, изтощени
се лъжем, че е вкусна,
щом е с наши пари...

Това не е гнусно...

нали?

И ето, вземете ме мене
(моля ви се, вземете ме)
за пример, рими си имам и думи редя
и описвам събития и с думи без никво покритие
стигам до ново откритие,
че нямам какво да ви дам освен тях за да вземете...
а всичките дремете.

Но въпреки тва подминавам си времето още,
проблемите денем и нощем и продавам кафе
с един захарин и фалшив алкохол
под красив и лъжлив бандерол,
понеже истинското някой е казал вреди ни
и струва пари...

... нали?

И струва си сигурно да се купуват
такива неща,
човекът да си се любува
на лъскавата нищета.
Идва редовен клиент и му правя кафе,
добро утро, излезнал е
не с куче, а с две...

Бордър коли,
подскача, търчи покрай него
и около мен и ме моли
да излезна навън.
Глупаво, глупаво куче!
Защо така лае и ми се суче
и то ли не знае, че навън няма пари?
Че иначе как ще е на човека най-добрия приятел,
ако не е глупаво?

Прав съм, нали?

Ще правя пари и няма да ме боли...
...нали?
Ще се чеша докато спре да ме сърби...
и ще спре да ме сърби...
...нали?
И щом сме сами се търпи, но гладът все ни мори...
...нали?

Без оборот
няма живот
нали?

Дали...?

Изневерявай на самата Изневяра

Предъвканите теми трудно се преглъщат

Щом чуят "Изневяра" някои изтръпват
и в себе си се свиват на кълбо.
Любовта несподелена като мравки ги настъпва
и превръща ги за дълго във петно.

Това петно мирише на безсмислени усилия
и никъде не смее да помръдне.
Само иска да се гърчи от мъки в изобилие
и старае се съответното да сбъдне.

Думичката "Изневяра" често парализира
и превръща те в мъничко дете,
което иска да живее, но продължава да умира
щом стои със самотата насаме.

Представете си какво е щастието ви да се срути,
да попаднете под тежките основи
и оттам нататъка на всеки пет минути
да изпивате злопаметна отрова.

Но когато аз я чуя тая думичка проклета
не се превивам, в дън земя не се заравям.
Щом в главата ми завъртат се конвулсии и минети,
на Изневярата ви аз изневерявам.

Вярно, често появяват ми се гадните видения:
любов задъхана, трепереща и потна.
Любов разкъсана, опъната с неуважение.
Любов превърната в безжизнено животно.

Любов наведена, насилена, белязана, ранена.
Любов болезнена, неспираща да плаче.
Любов поделяна, но несподелена.
Любов, която се раздира и те влачи.

И макар че точно тя винаги ме посещава - 
Слабостта като човечеството стара - 
винаги ще се старая да й се противопоставям...
да изневерявам на самата Изневяра.

И кво?

И кво? Разбито е сърцето ти

и вече опознал си любовта?
Плачеш, празни са ръцете ти

и сам в леглото пак си през нощта?

И не партньор, а разочарование

в тежкото е бил до теб човека.

И за загубеното време наказание

е да тръгнеш сам по своята пътека.

И кво? Още си на двадесет години

и вече си експерт във любовта,

щото първата такава си замина

и те остави сам със хуя във ръка.

И изстрадал си, измъчен си, горкия,

че не се намира кой да те прегърне.

Честно казвам ти - като ги слушам тия

единствено ми иде да повърна.

Стегни се, наборе, млади сме, зелени.

Не се е случвало кръвта си да пролеем.

Тя още лее се, прелива в наште вени

и има още много да си преживеем.

И за любов сме чели от Буковски,

и се правим, че нещо му разбираме.

Не се учим от Големия Лебовски

и без любов в депресия мастурбираме.

И кво? На тридесет ще станем

и ще сме върли космати шовинисти.

И с чаши и бутилки ще въстанем

срещу факта, че сме тъжни онанисти.

И жените ще са все недоебани,

че ебачите по кръчмите стоят си,

пият и се изкарват неразбрани,

и на бара, и под кръста все висят си.

И кво? Голям си мъченик,

че твойта те оставила за друг?
Ти мъж си бил, щото на плесник

си бил отвърнал гордо със юмрук?

И вече знаеш какво е любовта

щом навил си я изобщо да ти пусне?
При теб тя още не е дошла,

а ти вече й се молиш да напусне... 

За Джон Уилмът

Плачете, боклуци, плачете!
Плачете, че Джони умря.
Скърбете и се кръстете,
че сифилис само го спря.

Не успяха наконтените графове,
не успяха напудрените фусти,
не успяха вулгарните му лафове
за тиквата на Чарлс Втори пуста.

Не успяха изневярата, дуелите.
Не успяха ревнивите въздишки.
Не успяха тъй привидно преуспелите,
докато мереха със него своите пишки.

Едно единствено величие бе избрано
да бутне Джони от театралните балкони,
от устите и корсетите разпрани...
това величие бе самият Джони.

Та мрънкайте за Джони и ридайте!
Пределно ясно ви показа как живяхте.
За отминалото време си мечтайте,
в което псуваше, а вие му се смяхте.

Плачете, курви, скубете си косите,
докато краля в гроба си се преобръща.
Помнете Джони и си бъркайте в полите
без да знаете, че от вас му се повръща.

Добре, че той си прекрати живота сам
преди да можете в боклук да го заринете.
Аз малко зная, но поне това го знам!
Помнете Джони, той още ненадминат е!

Целта не оправдава средствата

Целта не оправдава средствата.
Вярвайте ми ако щете.
Скочите ли несъгласни
цел добра си намерете.

Победата не извинява бедствията.
Ако щете пак скочете,
но постъпките ужасни
моля, вие си понесете!

Мир не се постига с пушка.
Свободата не е друга клетка.
Скочите ли несъгласни
почва здрава намерете.

Тя не те държи на мушка,
той не прави на решетка.
Щом това не ви е ясно
по-добре си замълчете.

Правото в закон не се побира,
нито злото във затвор.
Няма санкция за грехота
пък ако щете се съдете.

Правда в брадвата не се намира,
нито Бога в бронетранспортьор.
Думата "война" е литота
за на човечеството греховете.

Кръстоносецът не носи вяра,
а знаменосецът не подозира,
че тъпчи общата земя
и застроява с министерства, кметства

и тем подобни пълни с пълни костюмари,
които цел не си подбират.
На тях целта им е една
и оправдавят я със наши средства.

Евалата, Дани

Не знам дали сте чували за Дани от Обеля.
Продава плод и зеленчук и ми идва в магазина.
Кафе му правя и тогава разни работи споделя.
Днеска каза, че ще бачка и на Нова Година.

Аз отвърнах му "И к'во? И аз работя си тогава...
че и на първи януари съм от осем сутринта"
После майка му обади се и щях да се задавя,
каза: "Ти си през деня, ама той е през нощта."

Представете си какъв е този краен мазохизъм.
Представете си за малко, че на мястото на Дани
проявите неописуем и благороден героизъм,
като на връх Нова Година продавате банани.

Представете си го само щом огрее ни зарята
как в тази суматоха ще нарежда патладжани.
Представете си - пияници купуват си салата
и пеят "Многая лета" на неуморния ни Дани.

В тая шибана държава много хора като Дани
баш на този светъл празник се налага да работят.
И вместо пиене да пият, ще се бъхтят за прехрана -
който к'вото ще да цоца, той ще прави оборота.

Но в полунощ на тази дата знам аз какво ще правя
с китарата в ръце пред слушатели подбрани.
Няма като всички други да пия и да забравя,
а ще пея от сърце за геройството на Дани.

Евалата, Дани! Продължавай да работиш!
Има кой да те запомни. Има кой за теб да пие.
Може пък и да наминем да си купиме банани,
да пуснем Дунавско хоро и да те черпиме с ракия.

Да си кажеме честито! Да си кажеме наздраве!
Истината да си кажем, колкото и да сме пияни.
Хич не заслужава тази шибана държава
хора честни, упорити, работливи като Дани!

Демокрация

Родило му се на Примата братче
и зачакало да стане демократче.
То още срича и прохожда в младините си,
обаче тъй умело драпа слабините си!

Приматът още го пощи и наглежда
и мъдро и строго постоянно го нарежда:
 - Престани със лигавите демонстрации!
Тука имаме си вече демокрация.

Изградили сме си наше общество
и си пазим родословното дърво.
Вярно е, че пак си имаме войни,
но общо взето си се справяме сами.

Без технологии, политика и наука,
и без финансовата версия на сполука,
смея да изкажа мнението си лично,
че живеем си сравнително прилично.

Въпрос на вкус де, ако ме питаш мен.
Все пак сме двама със задник зачервен,
но аз, Приматът, се калявам с излагация,
а ти нагъзил си се за цивилизация.

 - Може да съм се нагъзил, но прилично - 
отсече братчето така категорично -
и може и в гените да съм примат,
но в сърцето си съм вечен демократ!

Не ми пълни с щуротии ти главата!
Каква приличност бе, вие сте примати!
Как ги измисли родословните дървета - 
за размножение ще се самоизядете.

Спри да ме промиваш веднага!
Да не би да съм израснал в пещера?
 - ДА! - изнервен изрева Примата
и зашлеви му два шамара през устата.

Така и двамата примати се отчуждили
и нещата много странно се развили.
Днешно време приматите са в клетка,
а демократите са по-трагична гледка.

Протести правят за лична свобода,
за вечен мир, за животинските права.
И в крайна сметка пак се гъзи всяка нация
на вьображаемата си рожба - Демокрация. 

Песен за честния човек

Който е честен да си вдигне ръката
и да си набие един-два шамара...
преебал се е, мама му стара.
Ако съществува жена, за която
е непозната думата "изневяра"...
преебала се е, мама му стара.

Понякога се смея на себе си
и чеша си старите белези.
Кой като мен,
пълен олигофрен,
да ми се усмихне и да ме попита "Добре ли си?"?

Който от щедрост стига до просия -
че има такъв да слушам ми втръсна...
Преебал се е, мама му мръсна!
Който ж ивее все в немотия,
но е толкова влюбен в света, че чак ще се пръсне...
И за него вече е късно!

Който обича те без задни мисли
и винаги всичко е давал за тебе...
Преебал се е, мама му дееба!
Който живял е без да премисля
и действал е, чувствайки се непотребен...
Преебал се е, мама му дееба!

Който години наред все е ял
твърде малко ядене и твърде много бой,
той знае как се спи на порой,
не знае какво е да хвърлиш храна,
а да я дадеш на човек във беда...
Който такъв живот е живял
ме карат да мисля, че се е преебал.

Понякога плача за другите
и си предлагам услугите.
Кой като мен,
ненормален кретен,
за нас да поплаче и да ни признае заслугите?

Путки - музикантчета

Заглавието е цитат от монолога на един оптимист

и самият лирически герой в тази творба

е част от тази общност най-вероятно... нямам идея.

Бил съм недорасъл... айде нема нужда.

Да не би защото любовта не ми е чужда?
Дребен, непотребен, имам още хляб да ям

докато не се наложи да ми се живее сам.

Достатъчно голям съм вече сметките да плащам,

но съм твърде малък, че с любов да се захващам.

Мога да работя и по гъзове да тичам,

но с камъни ме бийте щом посмея да обичам.

Да обичам нещо друго, повече дори от мен

и затова да ме наричате непоправим кретен.

Вчерашен и глупав, наивен идиот,

който вместо да живурка, търси истински живот.

Най-големият балък, пръкнал се на тоя свят,

дето вместо по облаги, хукнал е по благодат.

Бил съм твърде малък... не на мене тия.
Прекалено съм голям за ваште простотии. 

Ново начало

"Ново начало" е стара измама,
дори по-голяма от истината.
Все едно щом се будиш в прана пижама
запазваш душевната си чистота.

Поетът с поеми животът приема,
поемайки дара на своето слово
и като олово го стреля по теми,
касаещи предимно началото ново.

Китарист рита кисти душевни
ежедневно и с грубите пръсти реди
рифове чисти и прогресии древни,
уж иновативно, но както преди.

Художник рисува нови идеи
с познати щрихи и краден замах
и с грях оцветява мъртви злодеи
от мрачното вчера и днешния страх.

Бард под балкона с нагони познати,
прогонен от всички кръчми квартални
реалното мрази и украсява лъжата,
в която и той се потапя банално.

Скулптор кове от камък човека
и лека полека ридае с ръце.
С творбите закрива всяка пътека
към вкамененото от муза сърце.

Певец пее песни за мечти и идеи
и смее се, че не си вярва сам.
На промяната вятъра всички ни вее,
но на завет се крием в културния храм.

Любовник измъчен по пътя мърмори
докато сърце на парчета събира.
Не спира! За ново начало говори
и уж все върви, но все там си умира.

Цветя и рози

Следното е поема, отразяваща моето мнение

за нашите "мъдрости".

Кой измислил е "цветя и рози"?
Тая мисъл вечно ме тормози!
Какво нагло и безсрамно отношение!
С какво заслужили са рози заточение?

И докато на цветна тема сме, простете,

ма на мома не се посягало и с цвете!
Тая мисъл при жените се насажда,

а нас мъжете - боят ни изграждал!

Големи думи аз не трябвало да казвам!
Големи залци по-добре да съм налазвал!

При тия "мъдрости" каква ти демокрация?
Прадедите възпитават ни с фелацио!

И сме били на всяка манджа меродия,

но по горите не виреела простотия.
Понеже "три пъти мери, веднъж режи"
имоти мерим и изсичаме гори.

Живеем кучешки, уж хранят ни да лаем,

ама сме гладни, но хорото го играем.
Поне е вярно - птичка пролетта не прави - 

тук птици бол, а вечна зима в таз държава.

И уж е зима, ама зимен сън, уви,

от толкова хоро хич не ни лови.
И любовта не пита. Само ни тормози!
И в чужбина все цветя,

а тука - 

рози...

Ей ме мене!

Аз понякога съм доста свестен.
Понякога съм и начетен.
Някои казват, че ще съм известен,
а мечтая си да съм прочетен.

В аматьорските си рими вплетен
си мисля - нека бъдем честни.
Сред певци, писатели, поети
колко свестни са били известни?

Има гении - наркомани и алкохолици,
но има и зависими безлични.
Има уж трезви с опит като политици,
що да няма и разсъдливи романтични?

Нима превзет е всеки романтичен,
който любов желае вместо плът?
Ако не бе до тази степен ироничен
дали по-скучен щеше да ни е светът?

Животът уж най-забавният учител е - 
често строг и рядко справедлив,
но не ми е смешно колко е мъчителен
и май те учи само да си търпелив.

Сътвориш ли доста често те отписва,
тук таме критиката ще си каже.
Но види ли, че от успеха ти преписват
ще смъмри другите, а теб ще те размаже.

И колко и кои успяват в тази схема - 
направете си елементарна сметка.
Другите - на улиците, на системи
или в някоя затворническа клетка.

И ей ме мене - сякаш вчера съм се пръкнал.
Какво са двадесет години да подишам
пред десетки хиляди човешки пъкъл,
от който идва ми само да попиша?

Колко?

Почнеш ли да се питаш колко, няма как...

Колко трябва да понасям

за да има резултат?
Трябва ли да се изнасям

щом ме мъчи вечен глад?

Колко тъжен, и отчаян,

и самотен да живея

за да смогна на обичая

с кръв и пот да преуспея?

Колко шибана раздяла

и любов несподелена

ще са нужни да додялам

най-човешкото във мене?

Колко гадни гнусни схеми 

трябва да заобикалям?

В колко кално, мръсно време

трябва да се овъргалям?

Колко яки отношения 

се налага да заровя?
Колко много неуважение

как ще ме разочарова?

Колко свят ще си светува

за да видя радостта

и колко мъка ще ми струва

да си струва щедростта?

Колко болка и страдание

ще ми гледаш по лицето,

че без капка колебание

да си повериш сърцето?

Колко рани на гърба си

да понося в този ад,

че да видя от любовта си

някъв шибан резултат?

Колко още да ви давам?
Колко още да творя,

за да чуя, че заслужавам

покой поне в съня?

Колко малко да си пазя?
Колко още да ви дам

и колко още ще си лазя

до единството ни сам?

Още

Аз още те обичам много,
но вися над други ребуси.
Може би защото ме промихте
да обичам себе си.

Неизбежно е и аз
да се замисля за финанси,
кафета, уискита, криминалета,
от Дойл, пък може и до Кланси.

Времето към мен препуска.
Щом ме стигне ще се спре,
а на мен не ми се пуска
миналото ми въобще.

Дъното предразполага ме
към кви ли не фасони
и невинната си реч
размених с пет жаргона.

Всеки първи ми е "бате",
всеки втори е "човек",
но се ръгаме в ребрата -
срещу доверие няма лек.

Та още те обичам  много,
но от мене ти пази се.
В мен човешката подлога
май набързо изпари се.

Да се обичам ме промихте,
да се ценя и уважавам,
но набързо се покрихте
и само аз ни съжалявам.

Закопахте се сами
за да не ви заравям аз
и да остане вечността
да изживея вместо вас.

И под земята си празнувате
напразно в празнота.
И се страхувате, че може
да затриете света.

И ме линчувате ако
след вас посмея да замитам,
щото който е с претенции
по-добре да се омита.

Аз още те обичам много
и други мразят ме, че го признавам,
но да си легна, да заспя не мога
без да се псувам и да съжалявам.

Да съжалявам от името на хората,
че живеем живота си нахалост;
че притъпяваме тъгата с преумората;
че угояваме с любов самата жалост.

Колко малко е твърде много?

Много от живота си не искам -
да ям, да спя и да подишам,
да не се налага да се стискам,
да свиря, да пея и да пиша.

И въобще не ме интересува
кой глупак ще управлява,
хлябът колко ще ни струва
и кой живее в таз държава.

Хич не ме ебе за алма матер,
камо ли arbeit macht frei.
Недей да лаеш като куче, бате -
или ме яж, или си трай!

Не ми пробутвай пак дезодоранти -
потта мирише си ми все на пот.
Не ми предлагай антидепресанти -
и с тях, и без тях - все си е живот...

Много от живота си не искам,
но още малко искаше ми се -
да не се налага да се стискам,
а да ме стискат нечии ръце.

Но да ми казваш трябва с неохота,
че съм идиот, задето съм ви дал.
А аз не исках много от живота,
освен да кажа, че съм го живял.

Сън, III част

Сън, I част

Сън, II част

Защо животът на човека не е вечен?
Какво по дяволите ли е вечността?
Защо ли Пътят не е кървав, а е млечен
и къде се вписва тук човечността?

Сънувах пак, този път вървях из Зоната -
в граничната такава, между кварталите,
от която можех да наглеждам хората,
да видя личностите, не инициалите!

Сънувам пак и се разхождам по тревата
и с краката си аз тъпча Вечността!
А до мен по градовете и селата
агресивно пъпли ни човечността.

Сънувам доста работлив човек в костюм,
как подминава бездомник в първа бедност
и иска му се там да пръска със парфюм,
вместо да разпръсне малко щедрост.

Сънувам майка дето бие си детето
и бащата пак неуморно се поти
за да не си даде, потънал в кръв, сърцето,
а да ги издави в кървави пари.

Жена сънувам в болница на свиждане
уж болния си мъж да зареди със вяра,
но този мъж не е обичан - ненавиждан е
и съвестта й му признава изневяра.

И Съвестта сънувам, с големи остри зъби
как дъвчи хората и кара ги да плачат,
да плачат докато не се превърнат в гъби
и Съвестта да се нахвърли на Палача.

Сънувам, чудя се и времето изтече -
къде бе, мамка му, къде е вечността?
А може би не я видях при теб, Човече,
защото никъде не виждах Щедростта!

Сънувам, ходя по чакала, ще измръзна,
а вие всичките с мъка сте навлечени.
Не мога да сънувам! Вече ми омръзна!
Животът не в живот, а в сънища изтече ми!

А иска ми се всичко свое да ви дам,
иска ми се без интрига да го вземете!
Не знам за вас, но аз добре си знам,
че да даряваш винаги ще стигне времето.

Така че кой проклет глупак ще се изкаже
срещу мене, че съм балам и двуличен?
И как безсрамно ще рече, че да намажеш
от други повече те прави по-отличен?

Какво излиза - че дала е Вселената,
дала е всичко за да се появим
и сме се пръкнали с жаждата във вените
не да даваме, а да си я делим?

Но дори не я делим, а консумираме!
Дори на себе си не даваме - ядем.
С тая пуста Съвест абдикираме
и правим нещо, чакайки да си измрем.

Стига сънища, наспали сме се всите,
а аз отдавна вкамених се там на Зоната.
Щедростта ще я намерим по горите,
а Вечността ще е останала след хората...

Дао-то се омотао

Аз съм човек и Вселената ме мрази.
А аз пък съм човек и гледам себе си да пазя.
И аз не съм й фен, но е една и я търпя,
и чета си хороскопа, но наобратно го вървя.

Каквото там ме карат, правя другото напук.
Пише тука лук да садя - значи днес ще газя лук.
Хора в гръб ги вее вятър на моралната разруха,
а аз към него свалям гащи, шот решил е, че ше духа.

Болестта

Оптимизмът е диарията
на болест тъй опасна
и настане ли аварията
диагнозата е ясна!

Няма никакво съмнение,
че си хиперболизирам, 
но в такова настроение
неизбежно се насирам.

Всичко смешно ми е вече
нагло щом се осмеля
да кажа "Дребно съм човече,
но величие целя"

А ти си толкова красива
без кретени като мене
и не трябва, и не бива
да ти бъде причинена

тази участ зла и тежка, 
в която страх, не страх
правя глупавата грешка
да тълкувам твоя смях

като повече от щастие
или пък благоприличие.
Но разбери ме - не участвам
в театрално безразличие.

Един път те видях
и се направих на ударен,
после бързо си заспах
и в съня си те заварих.

Само че дотам ми спира
измамната природа.
Рядко като мен намират се
от честната порода.

Но дори и да намериш
ще се давиш в откровения,
ще се начумериш
и ще сглобяваш лошо мнение.

Затова и ми повтаряш,
че съм доста черноглед.
Честни щом ти проговарят -
честността е най-напред.

Оптимизмът е последствието
от болест тъй ужасна,
но налегне ли те бедствието
сякаш всичко е прекрасно.

И насран, засмян си казваш,
че на всичко си готов.
В оптимизъм щом нагазваш -
болестта ти е любов.

Примитивните ние (Primus)

Вдъхновено от песента Natural Joe на Primus.
Приятно слушане!

Преди бягах от кошмарите си.
Сега се надбягвам с тях.
Ако, както един поет казва,
болката е разчупването
на нашето понятие,
то лудостта е разчупването
на нашата болка.
Когато бягаш от нещо страшно
през нощта
и сърцето ти ще изскочи от гърдите ти
животът ти е лесен.

Но какво правиш когато
това страшно нещо
бяга от теб,
защото сърцето
отдавна е изскочило?

Какво правиш когато
светът с опитите си
да те изключи те е накарал
сам да се изключиш?

А имам и по-опасен въпрос -
ами ако това е правилно?
Нима не е логично?

Ако няма его,
няма причини за твоите действия.
Ако няма причини,
няма неща, които ти пречат
да действаш!

Полудейте!
Действайте!

Морячка

Историята на това стихотворение е много сложна,

така че се задоволявайте само със стиховете:

Една морячка тръгнала със пачка.
Приготвила я пачката за врачка.
Таз ми ти врачка рекла "Ех, морячке!
Тебе те чакат дълги гладни стачки"

Обидила се и си рекла таз морячка:
"Че знае прави ми се тая дърта врачка!
Я да приготвя някоя стотачка,
та има още пет от тук на някви крачки."

И, молим ти се, хукнала морячката,
в ръчичките държейки си стотачката.
И попреминала току така през врачките
и всичките я изтъпанчили по стачките.

И таз морячка рекла "Дееба, тия врачки!
Те не знаят ли, че пълна съм със пачки?"
И не усетила в тия ми ти закачки,
че тия ми ти врачки пачките й мачкат.

Закрачила към колата таз морячка
и к'во да види? - Глоби под чистачки.
Полицаи пак се правили, че бачкат
и само гледат да намажат двайсетачка.

И хукнала по стачки таз морячка,
че стотачки няма вече за кльопачка.
Но в патриархията морячките ги мачкат.
Било й писано да бъде тя бавачка,
чистачка, готвачка, че даже и болногледачка...

или пък врачка!

Хващам се на бас

Хващам се на бас,
че ви хваща бяс,
когато хрумне ви, че нещо получавам.

А щом не се получи 
да получа ще се случи 
това, което искам да го давам.

И сега, след като давах
и на глас не пожелавах
почна тайно и тихо да ми се връща.

И хич не ме касаете,
и макар и да си траете,
знам, че от идеята ви се повръща.

Ако ще млъквате - млъкнете,
ако пък друго - повърнете,
от мене не очаквайте неодобрение.

Живее ми се и живея,
вместо с вас да тегавея,
явно всичко е въпрос на настроение.

И аз съм толкова настроен,
че ми се спи и съм разстроен,
но пък имам си предимствата и аз.

А и нещо хубаво ме чака
още щом си хвана влака - 
даже можем да се хванеме на бас!

Empty, yet full of regret

"That's what you get!"
That's what she said
while she ran around giving
some strangers some head.

"That's what you get!"
That's what she said:
"That's what you get
with me in your bed."

"That's what you get!"
That's what she said:
"They get way more
even if they don't think ahead"

"That's what you get!"
That's what she said
in a dream that would teach me
I'm better off dead.

"That's what you get!"
That's what she said
and it made me feel empty,
yet full of regret.

That's what I get!
My path has been set -
I'm in love with living,
but I'm dying instead.

Пак за умишления мрак

Посмейте да говорите за отговорност
от лъскавите си модерни клетки.
Това, че сте ми от полза е безспорно,
но решавате да ми държите сметка.

Само посмейте да си позволите
съвети нагли да се съобразя
с простотата, дето често ви връхлита,
с която молите да ви унищожа.

Не съм на възраст, нямам опит, нито помня
време по-несправедливо и по-гадно.
Защо обаче малко хора се опомнят,
а всички други гледат в гръб да те нападнат.

Всеки гледа нещо да намаже,
всеки някаква оферта сгодна търси,
а някои кадри просто искат да те смажат
и гъзове да бършат със човечността си.

Но отхвърлям шаблона ви безличен,
в който само заслужавам да се мъча
и щом от ваште богатства се отричам
да се окажа с вашта злоба все облъчен.

Това решение е взето, не превзето...
мразете ме, но знайте - честно ви го казвам.
Любовта ми е нещото, което
категорично се отказвам да замазвам.

И да не чувам философиите ви крадени,
че един път живота се живее.
Нали виждам телата ви разядени,
какъв живот на тях ще смее да вирее?

Посмейте да ми проговорите за щастие
насред отчайваща и жалка гледка,
в която твърде горди взимате участие
и смеете на мен да ми държите сметка.